.RU

1983 Разкопки на обект Тополница, Благоевградски окръг. АОР за 1982 г, XXVIII Иационална



1983

Разкопки на обект Тополница, Благоевградски окръг. АОР за 1982 г, XXVIII Иационална

конференция по ахреология, Плевен 1983, 11-13. Разкопки на праисторическия некропол при Дуранкулак, Толбухински окръг. АОР за 1982

г., XXVIII Нац. конференция по ахреология, Плевен 1983, 14-15. (Съавтор Т. Димов) Най-древната акумулационна печка от нашите земи. ИТ 10, 1983, 62-63. Das Äneolithikum Bulgariens. -In: Keramik und Gold: Bulgarische Jüngsteinzeit im 6. und 5. Jahrtausend:

Katalog zur Ausstellung in Frankfurt а. M. 1983, Wunsdorf 1983, 25-28. Ausgrabungen in Durankulak, Bezirk Tolbuchin, in der Periode 1975-1981. Nachrichten aus

Niedersachsens Urgeschichte 52, Hannover 1983, 77-89. Das Neolithikum in Nordostbulgarien. -In: Keramik und Gold: Bulgarische Jüngsteinzeit im 6. und 5.

Jahrtausend: Katalog zur Ausstellung in Frankfurt а. M. 1983, Wunsdorf 1983, 22-24. Katalogteil (Съавтори M. Чоходжиев и И. Вайсов). -In: Ausstellungskatalog "Keramik und Gol:

Bulgarische Jüngsteinzeit im 6. und 5. Jahrtausend" Frankfurt am Main 1983, Wunsdorf 1983, 29-

211.

1984

Праисторическият некропол край село Дуранкулак, Толбухински окръг. Добруджа 1, 1984,

74-88. (Съавтори Т. Димов и Я. Бояджиев) Разкопки наенеолитния некропол в Дуранкулак. АОР за 1983 г.: XXIX Иационална конференция

по археология в Смолян, Смолян 1984, 18. Разкопки на неолитното селище при с. Тополница, Благоевградско. АОР за 1983 г.: XXIX

Иационална конференция по археология, Смолян 1984, 19-20. Разкопки в с. Негованци, Пернишки окръг. АОР за 1983 г.: XXIX Иационална конференция по

археология, Смолян 1984, 32. Der Übergang von Äneolithikum zur Bronzezeit in Bulgarien. Die Ethnogenese der Thraker. -In:

Dritter Intrenationaler Thrakologischer Kongress 2.- 6. Juni 1980, Wien 1, Sofia 1984, 117-120.

1985

Гетика през праисторическата епоха. (Getica during the Prehistoric Age). -В: Североизточна България - древност и съвремие: Първи национален симпозиум, София 1985, 12-20.

Културата Варна в Добруджа. Етнокултурно съдържание, генезис и историческо място. Добруджа 2, 1985, 42-47, 5 табл.

Михаил Чохаджиев (1948-1985). Археология 27/2, 1985, 57-58.

Разкопки на обект "Кременица" при с. Тополница, Благоевградси окръг. — АОР за 1984 г.: XXX Национална конференция по археология, Сливен 1985. (Съавтор Я. Бояджиев).

Разкопки на праисторическия некропол при Дуранкулак. АОР за 1984 г.: XXX Национална конференция по археология, Сливен 1985, 42-43. (Съавтор Т. Димов)

Селище от късната бронзова епоха на Големия остров при Дуранкулак, Толбухински окръг. (A Settlement of the Late Bronze Age on the Big Island Near Durankulak Village, Tolbuhin District). -В: Североизточна България - древност и съвремие: Първи национален симпозиум, София 1985, 21-26. (Съавтор Т. Димов)

Праисторически некропол край с. Дуранкулак, Толбухински окръг. Добруджа 2, 1985, 3-12. (Съавтори Т. Димов и Я. Бояджиев)

1986

Компютризация на археологията. ИИ 14А, 1986, 7-10.

Най-ранните укрепителни системи в България. ВИСб. 31 1986, 72-86. (Съавтор И. Вайсов) Проучвания на неолитното селище "Кременица" край с. Тополница, Благоевградски окръг.

АОР за 1985 г., XXXI Национална конференция по археология, Велико Търново 1986, 19-20.

(Съавтор Я. Бояджиев) Разкопки на праисторическия некропол край с. Дуранкулак, Толбухински окръг. АОР за 1985

г.: XXXI Национална конференция по археология, Велико Търново 1986, 25-26. (Съавтор Т.

Димов)

Die Varna-Kultur an der westlichen Schwarzmeerküste. -In: Internationales Syynposium über die Lendyel-Kultur, Nové Vozokany 1984, Nitra-Wien 1986, 281-288. -In: B. Novotny, Enzyklopedia archeologie, Bratislava 1986, статиите: Aibunar 29, Azmaska mogila 76, Cavdar-Kremikovci 169, Durankulak 210, Galice 257, Gradesnica 281, Goljamo Delcevo 275, Karanovo 397, Kodzademen-Gumelnita-Karanovo VI 427, Maricka kultura 523, Nova Zagora 621, Ovcarovo 651, Poljanica 710, Savska kultura 778, Usoe 937.

1987

Энеолитические культуры Болгарии и их северо-восточные связи. -В: Сборник "Кавказ в

системе палеометаллических культур Эвразии", Тбилиси 1987, 168-183. Разкопки на Големия остров при с. Дуранкулак, Толбухински окръг. АОР за 1986 г., XXXII

Национална конференция по археология, Разград 1987, 51-53. Разкопки на неолитното селище "Кременица" край с. Тополница. АОР за 1986 г., XXXII

Национална конференция по археология, Разград 1987, 35-37. (Съавтор Я. Бояджиев) Разкопки на праисторическото селище в м. Джугера, с.Ребърково, Врачански окръг. АОР за 1986

г., XXXII Национална конференция, по археология, Разград 1987, 55. (Съавтор П. Георгиева)

1988

Международен конгрес "Медната епоха в България". Археология 30/3, 1988, 57-58. Проучвания на праисторическия некропол в Дуранкулак през 1985 г. -In: Acta Terra Antiqua

Balcanica 3, Sofia 1988, 14-19. (ГСУ ИФ 78/3, 1988) Разкопки на пещера 2961 при с. Байлово, Софийско. АОР за 1987 г., XXXIII Национална

конференция по археология, Благоевград 1988, 36. (Съавтор И. Вайсов). Селищна могила "Големия остров" в Дуранкулашкото езеро и принадлежащия й некропол.

АОР за 1987 г., XXXIII Национална конференция по археология, Благоевград 1988, 34-35.

(Съавтор Т. Димов).

Северовосток Балканского полуострова и Кавказ в эроху неолита и энеолита. -В: Материалы

симпозиума в Сагареджо (Грузия), Тбилиси 1988. L'Eneolitico in Bulgaria. -In: L'Età del rame in Europa: Congresso Intern., Viareggio 15-18 ottobre 1987.

Firenza, Firenza 1988, 63-73 (Rassegna di Archeologia 7).

1989

Международен симпозиум на тема "Ролята на Черно море в праисторията на Европа" (Тол-

бухин 20-26 май 1988). Археология 31/1, 1989, 61-62. Ausgrabungen in Durankulak 1974-1987. -In: Neolithic of Southeastern Europe and Its Near Eastern

Connections, Budapest 1989, 291-309. (Varia Archaeologica, II), (Coautot T. Dimov). Das balkanische Neolithikum als historische Epoche. -In: Sixiume CIESEE, Sofia 1989. Histoire 1,

Sofia 1989, 8-9.

Les débuts de l'urbanisme. Dossiers histoire et archéologie 137, 1989, (avril), 56-63.

Das Frühneolithikum Nordostbulgariens im Kontext des Ostbalkanischen Neolithikums. -In: Teil

Karanovo und das Balkan Neolithikum: Gesammelte Beitr. z. Internat. Kolloquium, Salzburg 1988,

Salzburg 1989, 9-25.

Ein Korrelationsversuch zwischen Klimaänderungen und prähistorischen Angaben.-In: Das Äneo­lithikum und die früheste Bronzezeit (,4C 3000-2000 ВС) in Mitteleuropa: kulturelle und chronologische Beziehungen: Acta des XIV Internat. Symp. Prag-Liblice, 20.-24.10.1986, Praha 1989, 25-28. (Prae-historica 15)

La transition de l'énéolitique a l'âge de bronze en Bulgarie. -In: Archaeometry, Proceeding of the 25lh International Symposium. Ed. Y. Maniatis, Amsterdam-Oxford-New York-Tokyo 1989, 697-703.

Разкопки на праисторическа сграда в квартал Подуене в София. АОР за 1988 г., XXXIV Иационална конференция по археология, Кърджали 1989, 16-17.

Праисторически некропол на брега на Ду ран кула ш кото езеро. АОР за 1988 г., XXXIV Иацио­нална конференция по археология, Кърджали 1989, 14-15.

1990

Праисторически културни блокове и етнокултурни комплекси на Балканския полуостров.

(Prehistoric Culture Blocks and Ethnocultural Complexes in the Balkan Peninsula). Българска

етнография 5, 1990, 3-15. Das Frühneolithikum Nordostbulgariens im Kontext des ostbalkanischen Neolithikums. -In: Die

ersten Bauern 2, Zürich 1990, 71-75. (Schweizerisches Landesmuseum) Ein mittlläneolithisches Haus aus Poduene (Sofia) aus der Vinca D2 Zeit. -In: Vinca and its World.

The Danubian Region from 6000 to 3000 ВС. International Symposium. Belgrad-Smederevska Palanka,

October 1988. Edits. B. Srejovic, N. Tasic, Beograd 1990, 155-165. Die social-ökonomische Struktur der Varna-Kultur an der westlichen Schwarzmeerküste. Godisnjak

Akad. Nauka i Umetnosti Bosne I Herzégovine 26, [Sarajevo] 1990, 233-238.

1991

Разкопки в Дуранкулак през 1990. АОР за 1990г., XXXVI Иационална конференция по археология, Ловеч 1991, 29-31.

Die Kupferzeit Bulgariens. -In: Die Kupferzeit als historische Epoche. Ed. J. Lihardus, Bonn 1991. (Saarbrücker Beiträge zur Alterkunde 55)

Kulturblöcke und Kulturkomplexe im Neolithikum und in der Kupferzeit auf der Balkanhalbinsel. -In: / Symposium Ilyro-Trace: Tribus paléobalkaniques entre la Mére Adriatique et la Mére Noire de iEnéolithique jusqu a l'époque hellénistique, Sarajevo-Beograd 1991, 153-162.

Северовосток Балканского полуострова и Кавказ в эпоху неолита и енеолита. (Der Nor­dosten der Balkanhalbinsel und Kaukasien in der Epoche des Neolithims und der Kupferzeit). -In: Кавказ в системе палеометаллических культур Евразии. Симпозиум Телави - Сигнахи 1986, Тбилиси 1991, 10-18.

^ 1992

Към проблема за т. нар. "символични погребения" от енеолитния некропол Варна I. Сб. Добруджа 9, 1992, 71-84.

Селищна могила край "Големия остров'в Дуранкулашкото езеро. АОР за 1991 г., XXXVI Иационална конференция по археология, София 1992, 13-18. (Съавтор Т. Димов)

Bericht über die Kontrollgrabung von 1979 auf Golemanovo Kaie und Neuaswertung des prähis­torischen Fundgutes. -In: Uenze, S. Die spätantike Befestigungen von Sadovec, München 1992, 361-382.

Die westliche Schwarzmeerkuste in der Urgeschichte (Stand der Forschung 1988). StP 11-12, 1992, 5-9. Zur Chronologie der bulgarischen Urgeschichte. -In: II passaggio dal neolithico all'ela del bronzo nel-

l'Europa centrale e nella regione alpina, Verona 1992, 45-52. Zur Frage der s.g. "Symbolischen Gräber" des kupferzeitlichen Gräberfeldes Varna I. -In: Hommag

a Nikola Tasic a l'occasion de ses soixante ans, Beograd 1992 (Balcanica 23), 255-270.

1993

Варненско езеро. -В: Кратка енциклопедия "Тракийска древност", София 1993, 58.

Дуранкулак. -В: Кратка енциклопедия "Тракийска древност", София 1993, 91.

Der ethnokulturelle Inhalt des Ubergangs vom Aneolithikum zur Frühbonzezeit Bulgariens.

Pulpudeva 6, Sofia 1995, 165-177. (Съавтор П. Георгиева) Die Protobronzezeit auf der Balkanhalbinsel. -In: Anatolia and the Balkans, Leiden, 1993, 307-318.

(Anatolica 19)

Les Balkans orientaux. -In : Editor J. Kozlovski, Atlas du Néolithique Européen 1, Liege, 61-111.

(Съавтори Я. Бояджиев и Т. Димов). Klima und Strandverschiebungen im Postglazial Bulgariens. -In: Thefourth Millennium B.C. Proceedings

of the International Symposium, Nessebar, 28-30 August, (Ed. P. Georgieva), Sofia 1993, 77-81.

1994

Най-ранните търговски контакти на Северозападното Причерноморие. Добруджа 10 [за 1993], 1994, 10-20.

Основни етапи в развитието на най-ранната металургия. -В: Проблема на най-ранната мета­лургия. Сборник апатии, София 1994, 5-13. (Трудове на Минно-геоложкия университет 4)

Уводна статия. -В: Проблеми на най-ранната металургия: Сборник статии. София 1994, {Трудове на Минно-геоложкия университет 4) (Съавтор П. Попов)

Разкопки на Големия остров в Дуранкулашкото езеро (енеолит, античност). АОР за 1993 г., XXXVII Национална конференция по археология, Велико Търново 1994, 15-17.

1995

Bemerkung zum frühen Handelsverkher während des Neolithikums und Chalkolithikum im

westlichen Schwarzmeerraum. -In: Handel, Tausch und Verkehr im bronze- und früh eisenzeitlichen Südosteuropa. Südosteuropa-Schriften 17, Prähistorische Archäologie in Südosteuropa 11 (Ed. B. Hansel),

München - Berlin 1995, 53-65. Die Entwicklung des neolithischen bis frühbronzezeitlichen Siedlungswesens in Bulgarien. -In:

Settlement Patterns between the Alps and the Black Sea 5th to 2th Millenium ВС. Mem. Mus. Civ. Stor.

Nationcde, Verona (II a Ser). Sezione Scient .dell Uomo 4, Verona 1995, 45-50. The Neolithic, Eneolithic and Transitional Period in Bulgarian Prehistory. -In: Prehistoric Bulgaria. (Eds.

D. Bailey, I. Panayotov), Madison, Wisconsin 1995, 79-98. (Monographs in World Archaeology № 22)

1996

Археологически разкопки на енеолитната селищна могила "Големия остров" в Дуранкулаш­кото езеро. АОР за 1995 г., XXXIX Национална конференция по Археология, София 1996, 19-21.

^ 1997

X. KouKoùÀq-XpuoavOàKi], H. Todorova, I. AoAôqç, J. Bojadziev, I. Vajsov, M. BàÀÀct. npopaxcovoq-

Topolnica. NeoÀiOïKÔç otKiopôç EAAqvoßouAyapiKcov ouvôpcov). То АруагоХоугко Еруо ащ Маке-

öoviaxai вращ (AEMO) 10b, 1997, 745-767. Die Tellsiedlung Durankulak. -In: Friz Thyssen Stiftungjahresbericht 1995/1996, Köln 1997, 81-84. E. Pernicka (Heidelberg), F. Begemann und S. Schmitt-Strecker (Mainz), H. Todorova (Sofia), I.

Kuleff (Sofia). Prehistoric copper in Bulgaria. Its composition and provenance, Eurasia antiqua

3, (Berlin) 1997, 41-180.

1998

Der balkano-anatolische Kulturberich vom Neolithikum bis zur Bronzezeit. Stand der Forschung. -In: James Harvey Gaul in Memoriam. Edts M. Stefanovich, H. Todorova, H. Hauptmann, Sofia 1998, 27-53. (In the Steps of J. H. Gaul 1)

Probleme der Umwelt der Prähistorischen Kulturen zwischen 7000 und 100 v. Chr. -In: Das Kar­patenbecken und die Osteuropäische Steppe. Noynadenwanderangen und Kulturtausch in den vorchrist­lichen Metallzeiten (4000 - 500 v. Chr.) Edits. B. Hansel, J. Machnik. Südosteuropa-Schriften 29, Prähistorische Archäologie in Südosteuropa 12, München - Rahden/Westf. 65-70.

1999

Die Anfänge der Mettallurgie an der Westlichenschwarzmeerküste. -In: The Begining of Metallurgy. (Eds. A. Hauptmann, E. Pernicka, T. Rhein, Ü. Xalçin), Der Anschnitt 9, Bohum 1999, 237-246.

2000

Die Spondylusproblematik heute. -In: Kranovo III, Beiträge zum Neolithikum Südosteuropas. (Eds. S. Hiler, V. Nikolov) Wien 2000, 415-422.

2002

Die äneolithische Sozialstruktur auf Grund der Angaben des Gräberfeldes von Durankulak. (coau­tor К. Dimitrov). -In: The prehistoric research in Greece and ist Perspectives.Theoretical and Methodical Considérations. Proceeding of International Symposium in the Memory of D.R. Theocharis. Thessaloniki-Kastoria 1998, Thessaloniki 2002, 373-384.

2003

Neue Angaben zur Neolithisierung der Balkanhalbinsel. -In: Morgenrot der Kulturen. Frühe Etappen der Menschheitsgeschichte in Mittel- und Südosteuropa. Festschrift Nándor Kalicz, Budapest 2003, 83-88.

2004

Die teifgreifenede ökologische Krise des 4 Jahrtausends. -In: Von Domica bis Drama. Gedenkschrift

für Jan Lichardus. Hrsg. V. Nikolov, K. Bäcvarov, Sofia 2004, 107-116. "Urgeschichte" und nationale Ideologien? Dialogues d'histoire ancienne 30/1, Besançone-Cedex 2004, 105-110.

2005

В. Weninger, Е. Alram-Stern, Е. Bauer, L. Clare, U. Danzeglocke, O.Jöris, K. Kubatzki, G. Rollef-son, H. Todorova, Die Neolithisierung von Südosteuropa als mögliche Folge des abrupten Kli­mawandels 8220 cal.ВС. -In: Klimaveränderung und Kulturwandel in neolithischen Gesellschaften Mitteleuropas, 6700-2200 v. Ch. Mainz 2005, 75-118.

Современные исследования археометаллургии Болгарии (coauthor К. Димитров), Российс­кая археология 4, 2005, 6-12

Археологически разкопки на селищната могила на Големия остров в Дуранкулашкото езеро. АОР за 2004 г.: XLIV Иационална конференция па Археология, София 2005, 45-46.

^ 2006

Zwei gravierende ökologische Krisen in der Postgatialzeit. -In: Studies in Honor of Hayat Erkanal. Cul­tural Reflections, Hayat Erkanal'a Armagan: Kültürelerin Yansimasi, Istanbul 2006, 731-738.

B. Weninger, E. Alram-Stern, E. Bauer, L. Clare, U. Danzeglocke, O. Jöris, C. Kubatzki, G. Rollef-son, H. Todorova, T. van Andel. Climate forcing due to the 8200 cal yr BP event observed at Early Neolithic sites in the eastern Mediterranean. Quaternary Research 66, 2006, 401-420.

2007

Strymon in der Urgeschichte. -In: The Struma/Strymon River Valley in Prehistory. Proceedings of the International Symposium "Strymon Praehistoricus", 27.09-01.10. 2004, Kjustendil-Blagoevgrad (Bulgaria) - Serres-Amphipolis (Greece) (Eds. H. Todorova, M. Stefanovich, G. Ivanov). In the Steps of J. H. Gaul 2, Sofia 2007, v-viii.

Die paleoklimatische Entwicklung in VI I—I Jt. vor Chr. -In: The Struma/Strymon River Valley in Prehis­tory. Proceedings of the International Symposium "Strymon Praehistoricus", 27.09.- 01.10.2004, Kjustendil-Blagoevgrad (Bulgaria) - Serres-Amphipolis (Greece) (Eds. H. Todorova, M. Ste­fanovich, G. Ivanov). In the Steps of J. H. Gaul 2, Sofia 2007, 1-6.

B. Weninger, E. Alram-Stern, E. Bauer, L. Clare, U. Danzeglocke, O. Jöris, C. Kubatzki, G. Rollef-son, H. Todorova, T. van Andel. Abrupt Climate Forcing observed at Early Neolithic sites in South-East Europe and the Near East. -In: The Struma/Strymon River Valley in the Prehistory. Pro­ceedings of the International Symposium "Strymon Praehistoricus", 27.09.- 01.10.2004, Kjust­endil-Blagoevgrad (Bulgaria) - Serres-Amphipolis (Greece) (Eds. H. Todorova, M. Stefanovich, G. Ivanov). In /he Steps of J. H. Gaul 2, Sofia 2007, 7-27.

Ch. Koukouli-Chrysanthaki, H. Todorova, I. Aslanis, I. Vajsov, M. Valla. Promachon-Topolnica. A Greek-Bulgarian Archaeological Project. -In: The Struma/Strymon River Valley in Prehistory. Pro­ceedings of the International Symposium "Strymon Praehistoricus", 28.09.-01.10 2004, Kjust­endil-Blagoevgrad (Bulgaria) - Serres-Amphipolis (Greece) (Eds. H. Todorova, M. Stefanovich, G. Ivanov). In the Steps of J. H. Gaul 2, Sofia 2007, 43-78.

под печат

"Праистория на България" -In: Българска енциклопедия, Ново издание.

Meereseustatik, Klimaschwankungen und archäologische Befunde in den letzten 7000 Jahren v.

Chr. Symposium Thracia Pontica 7. Sozopol. Überregionale Kulturkomplexe in der Urgeschichte des Unterdonauraumes, Constanta. Елинистически пещерен храм в Дуранкулак - свещена територия на богинята Кибела в

хората на гръцката колония Калатис, Bulgaria Pontica 7-8.

XXXV111_

^ IV. РЕЦЕНЗИИ НА КНИГИ

1978

Vulpe, A. Die Äxte und Beile in Rumänien II. Prähist. Bronzefunde IX/5, München 1975, 97 p. 63 Tai". Germania 56/2, 1978, 562-564.

1979

Иванов, И. С. Съкровищата па Варненския халколитеп некропол: Албум. София 1978. Векове 2 1979, 82-85.

1980

Иванов, И. С. Съкровищата на Варненския халколитен некропол: Албум. София 1978. Germania 58/1-2, 1980, 169-174.

1981

Nlmericky коп Moravskej malovanejkeramiky (Problemy deskripcie v archeologii). Brno 1977. Археология 23/4, 1981, 61-63. (съавтор С. Сахно)

1985

Bakalakis, G., A. Sakellariou. Paradimi. Mainz-Rhein, Philipp von Zabern 1981. 85 р. (Heidelberger Akademie der Wissenschaften. Internationale Kommission für die Erforschung der Vorgeschichte des Balkans, Monographien 2). Germania 63/1, 1985, 171-173.

Korfmann, M. Demircihüyük. I, Mainz 1983. Археология 27/3, 1985, 56-57.

Nf.ustupny, E. Demografie pravkych pohrebist, Praha 1983. Археология 27/4, 1985, 56-57.

Südosteuroi'a zwischen 1600 und 1000 v.Chr.: Prähistorische Archäologie in Südosleuropa 1. (Ed. B. Hansel), Bad Bramsted 1982, 408 p. (Südosteuropa Jahrbuch 13). Germania 63/1, 1985, 194-197.

1987

Mapkf.bhm, В. И. Близкое и далекое. Кишинев 1985. 45 с. текст на молдовски, руски и английс­ки, 207, цв. ил. Археология 29/1, 1987, 42-43.

Млгкевич, В. И. Позднетриполъские племена Северной Молдавии. Кишинев 1984. Археология 29/4, 1987, 64-65.

hauptmann, н. Die deutschen Ausgrabungen auf der Otzaki-Magula in Thessalien 3: Das späte Neolithi­kum und das Chalkolilhikum. Bonn 1981. (Beiträge zur ur- und früfgeschichllichen Archäologie des Mil­teImeer-Kulturraumes, 21). Сб. Добруджа 4, 1987, 127-132.

hauptmann, H. Die deutschen Ausgrabungen auf der Otzaki-Magula in Thessalien. 3: Das späte Neolithikum und das Chalkolithikum. Bonn 1981. (Beiträge zur ur- und frühgeschichtlichen Archäologie des Mit­telmeer-Kulturraumes, 21). Germania 65, 1987, 465-467.

loning, J. Eine Siedlung der millelneolithischen Gruppe Bischkeim in Schernau. Ldkr. Kitzingen, Kallmünz 1981. Археология 29/2, 1987, 42-43.

LCning, J. Eine Siedlung der mittelneolithischen Gruppe Bischheim in Schernau. Ldkr. Kitzingen, Kallmünz 1981. Germania 65, 1987, 463-465.

Milojck':, V, Zumbusch, V. Die deutschen Ausgrabungen auf der Otzaki-Magula in Thessalien 1. Das frühe Neolithikum. Bonn 1981. (Beiträge zur ur- und frühgeschichtlichen Archäologie des Miltelmeer-Kulturraumes, 21). Germania 65, 1987, 465-467.

1988

Ото, Б. Украсената керамика на културите Сескло и Димини в Тесалия. Майнц 1985, 180 с, 59,

табл. Археология 30/4, 1988, 52-53. Dragomir, I. Eneolotic.ul din Sud-Estul Románie: Aspectul cultural Stoicani-Aldeni. Bucure§ti 1983.

183 р., 38 Abb., 4 pl. (Biblioteca de archeologie, 42). Germania 66/1, 1988, 185-186. Отто, В. Die verzierte Keramik der Sesklo- und Diminikultur Thessaliens. Mainz 1985. 180 р., 28 Abb.,

59. Taf, 1 Farbtaf. Germania 66/2, 1988, 544-546.

1989

Com§a, E. Neoliticul pe teritoriul Romäniei. Consideratii. Bucure§ti 1987 (Biblioteca de archeologie

48). Сб. Добруджа 6, 1989, 176-178. Patay, Р. Kupfer zeitliche Meissel, Beile und Axte in Ungarn. Prähistorische Bronzefunde IX/15München

1984. 119 р., 67 Taf. Germania 67/1, 1989, 198-200.

1990

Ursulescu, N. Evolutia culturi Starcevo-Cris pe teritoriui Moldovei. Suceava 1984. Сб. Добруджа 7, 1990, 254-256.

Weisshaar, H.-J. Die deutsche Ausgrabungen in Pevkakia-Magula in Thessalien. I: Das Neolithikum und das Chalkolithikum. Bonn 1989. 143 р. {ВАМ 28). Археология 33/4, 1991, 46-47.

Wf.isshaar, H.-J. Die deutsche Ausgrabungen in Pevkakia-Magula in Thessalien I: Das Neolithikum und das Chalkolithikum. Bonn 1989. (ВАМ 28). Acta Praehistorica Archaeologica 23, 1991, 185-186.

1995

Chernikh, E.N. Ancient melallurgy in the USSR. The early metal age. London 1993, Germania 73/1, 1995, 171-174.

1998

Maran, J. Die deutsche Ausgrabungen in Pevkakia-Magula in Thessalien III: Die Mittlere Bronzezeit, Teile

l-II. Bonn 1992. Germania 76, 1998, 901-904. NlESZERY, N. Linearbandkeramishe Gräberfelder in Byern. Espelcamp, Rahden/Westfalen 1995. Internat.

Archäologie 16. Germania 76, 1998. Zeravica, Z. Äxte und Beile aus Dalmatien und anderen Teilen Kroatiens, Montenegro, Bosnien und

Herzegovina. Prähistorische Bronzefunde IX/18, Stuttgart 1993. Germania 76, 1998.

2002

Schubert, H. Die bemahlte Keramik des Frühneolithikums in Südosteuropa, Italien und Westanatolien. niernationale Archäologie 47, Verlag Marie Leiden GmbH, Rahden/Westfalen 1999. 260 Seiten Text, Literaturverzeichniss, Abbildungsnachvveis, Radiokarbondaten und 170 Tafeln mit Karten. Germania 80, 2002, 671-675.

2007

^ GOVEDARICA В., Zepterträger - Herrscher der Steppen.Die frühen Ockergräber des älteren Äneolithikums im karpalenbalkanischen Gebiet und im Steppenraum Südost- und Osteuropas. (Hrsg. H. Hauptmann). Heidelberger Akademie der Wissenschaften, Internationale Interakademische Komission für Erforschung der Vorgeschichte des Balkans. Monographien Bd. VI, Philipp von Zabern, Mainz a/R 2004. Археология (София)

^ V. РЕЦЕНЗИИ НА ДОКТОРСКИ ДИСЕРТАЦИИ

1977

Пернпчева, Лиляна. Жилищата през неолита и халколита в българските земи. Науч. ръков. Г. И. Георгиев. (Рец. А. Милчев и X. Тодорова). София 1977. 377 с. с табл. и диагр.

^ 1978

Бонев, Александър. Късната бронзова епоха в българските земи по археологически данни. Науч. ръков. Г. И. Георгиев. (Рец. А. Фол и X. Тодорова). София 1978. Текст 364 с. Прил. 1: Ал-бум - 42 с; Прил. 2: Каталог на находките - 76 с.

^ 1979

Хан Ван Кхан. Технология, форма и орнамент на керамиката през халколита в Североизточна България. Науч. ръков. Г. Георгиев. (Рец. А. Милчев и X. Тодорова). София 1979. 211 с.

^ 1981

Василев, Васил. Изследване на фауната от селищната могила Овчарово. (Рец. С. Иванов и X.

Тодорова). София 1981, 189 с. Иванов, Тотьо. Характер на погребалните обреди и култ през неолита и халколита в България.

(Рец. X. Тодорова и А. Радунчева). София 1981, 281 с. Нпколов, ^ Богдан. Развитие на халколитните култури в Западна България. Науч. ръководител

Г. Георгиев. (Рец. X. Тодорова и А. Радунчева). София 1981. 181 с.

1986

Лещаков, Красимир. Класификация, типилогия и развитие на керамиката от ранната бронзова епоха. (Рец. X. Тодорова, А. Радунчева). София 1986. 297 с, Каталог 137 с.

1988

Орачев, Атанас. Трация Понтика. (Рец. X. Тодорова, М. Тачева). София, 1988. 640 с. в 2 тома.

1991

Станев, Петър. Неолитни култури в басейна на р. Янтра. (Рец. X. Тодорова, И. Гацов). София 1991. Текст 210 с, Каталог 150 с.

1994

Куловл, Малгожлтл. Къснонеолитна рисувана керамика от долината на средна Струма. Науч. ръков. Я. Козловски (Рец. Я. Круг, Б. Гинтер и X. Тодорова). Краков 1994. 211 с.

1995

Илчевл, Вълкл. Преходният период от каменномедната към бронзовата епоха по материали от Централна Северна България. (Рец. X. Тодорова и А. Радунчева). София 1995. 236 с. текст, 164 с. каталог.

1998

Попов, Володя. Неолитни и енеолитни селища по поречието на река Русенски Лом. (Рец. X. Тодорова и С. Чохаджиев). София 1998. 186 с.

2004

Петговл, Виктория. Керамичен комплекс на културата Караново VI в Тракия. (Рец. X. Тодорова, Я. Бояджиев). София 2004. 255 с. текст, 133 табла, 14 типологически таблици.

2005

Христова, Таня. Културни модели през бронзовата епоха в Северна България (Рец. X. Тодорова, С. Александров). София 2005. 252 с. текст, 70 табл.

Славчев, Владимир. Контактите между Северозападното Черноморие, Добруджа и горско-степ-ната зона на Източна Европа през прехода от ранен към късен енеолит (по данни на керамика­та) (Рец. X. Тодорова, Я. Бояджиев). София 2005. 190 с. текст, 25 табл.

2006

Костова, Кристина. Свещени места и ритуалпи структура от бронзовата епоха вДревна Тракия (III-II хил.пр.Хр.). Типология и проблеми на интерпретацията. (рец. X. Тодорова, С. Алек­сандров). София 2006. 310 с. текст, 123 с. приложения, 40 с. илюстрации.

2007

Иванов, Георги. Погребалните практики през Къснта бронзова епоха в Цептралните Балкани. (рец. X. Тодорова, И. Панайотов). София 2007. 180 с. текст, 42 с. каталог, 90 с. табла.

VI. Рецензии на дисертации за доктор на науките (Dr. hábil.)

1986

Божиловл, Елислветл (д-р б.н.). Палеоекологически условия и промени в растителността в Източна и Югозападна България през последимте 15 000 години. (Рец. X. Тодорова, В. Велчев, И. Райкински). София 1986.

1998

Николов, Влс.ил (д-р и.н.). Неолитната керамика в Тракия. (Рец. X. Тодорова, А. Радунчева, Л. Перничева). София 1998.

1999

Стефанович, Марк (д-р и.н.). Археология, етничност и социална праистория. (Рец. А. Фол, X. Тодорова, М. Гарашанин). София 1999.

2006

Глцов, Иван (д-р и.н.). Праисторически каменни ансамбли от Източна Тракия и ареала на Мра-морно море през VII-VI хил.пр.Хр. (Рец. X. Тодорова, X. Парцингер, Я. Бояджиев). София 2006.

^ VII. РЕЦЕНЗИИ НАХАБИЛИТЛЦИИ

1980

Кънчев, Кънчо (за ст. н. с. II степей). Рец. А. Фол, X. Тодорова.

1984

Николов, Богдан (за ст. н. с. II степей). Рец. X. Тодорова, А. Радунчева.

1989

Николов, Влс.ил (за ст. н. с. II степей). Рец. X. Тодорова, Б. Николов.

^ 1992

Глцов, Иван (за ст. н. с. II степей). Рец. X. Тодорова, В. Николов.

1993

Перничева, Лиляпа (за ст. н. с. II степей). Рец. X. Тодорова, В. Николов.

1997

Лещлков, Красимир (за доцент в СУ). Рец. X. Тодорова, И. Панайотов Чохлджиев, Стефан (за доцент в ВТУ). Рец. X. Тодорова, Л. Перничева.

2000

Илчева, ВЪЛКА (за ст. н. с. II степей). Рец. X. Тодорова, И. Панайотов.

2003

ГЮРОВА, Мария (за ст. н. с. II степен). Рец. X. Тодорова и К. Кънчев. Гоцев, Алексей (за ст. н. с. II степен). Рец. X. Тодорова и С. Александров.

^ VIII. НАУЧНО РЪКОВОДСТВО НА ДОКТОРАНТУРИ

НгУЕН, Ван Бин (1983-1986). Дисертация на тема: Методика на изследването на късноплеисто-

ценски и раннохолоценски ансамбли от кремъчни артефакти. София 1986. Бояджиев, Явор (1983-1987). Дисертация на тема: Абсолютна хронология на неолитпите и

енеолитните култури от територията на България. София 1987. ГЕОРГИ ЕВА, Петя (1983-1986). Дисертация на тема: Етнокултурни промени през Преходния

период от енеолита към бронзовата епоха в Северна България. София 1986. Чохаджиев, Стефан (1987-1989). Дисертация на тема: Периодизация и синхронизация на

ранния енеолит от басейна нар. Струма. София 1990. ДИМИТРОВ, Калин (1997-2006). Дисертация на тема: Развитие на най-ранното медиа металур-

гия в западния Черноморски ареал, V-IVхил.пр.Хр. София 2007.

^ IX. РЕДАКТОРСТВО И СЪРЕДАКТОРСТВО

Археологически открития и разкопки: Доклада от ежегодните Национални конференции по архео­логия 1989-1991 г. Отг. редактор.

Интердисциплинарни изследвания. АИМ-БАН, София, Отг. редактор 1978-1987 г .

Проблеми на най-ранната металургия: Сборник статии. София 1994. (Трудове на Минно-геолож-кия университет 4). Съредактор с П. Попов.

Овчарово. София, БАН 1983. (Разкопки и проученная 8). Отг. редактор.

Разкопки и проучваиия. София, БАН. Член на ред. колегията на пореднцата 1985-1993 г.

Studia Praehislorica /Списание/. София, БАН. Член на ред. колегията от 1980-1986 г; отг. ре­дактор 1986-2000 г.

Сборник Добруджа (Списание). Добрич - Силистра. Член на ред. колегията 1984-2000.

In the Steps ofJ.H. Gaul (Томове 1-2, 1998-2007. Отг. редактори M. Stefanovich, H. Todorova).

Дуранкулак 1: Ранносредповековни обекти. София 1989. Отг. редактор.

Durankulak II, Teile 1 und 2, Sofia 2002, Отг. редактор.

Durankulak III, Sofia 2007, Orr. редактор (под печат).

Durankulak IV, Късната бронзова епоха. Отг. редактор (в подготовка).

X. ЗА НЕЯ:

Vajsova-Simeonova, Henrieta. In: Encyclopédie Manual for Prehistoric and Early Historie Europe II,

Editor J. Filip. Prague 1968, 1562. Todorova, Henrieta (Simeonova). In: Encyclopédie Manual for Prehistoric and Early Historie Europe III

-adendo, Edits.J. Filip andj. Hrala. Prague 1998, 339. Тодорова-Вайсова, Хенриета. -В: П. Чолов, (Ed.). Български исшорици: Биографично-оиблиог-

рафски справочник. София 1981, 386. В. Николов, Юбилей на проф. д-р и. н. Хенриета Тодорова, Археология 44/1, 2003, 67-68. Изследвания в чест на ст.н.с. I, д.и.н. Хенриета Тодорова. Festschrift für Prof. Dr. hábil. H.

Todorova. Dobrudja 21. 2003, Varna 2004.

АОР

Археологически открития и разкопки.

БЕз

Балканско езикознание. София.

Б Evi

Българска етиография. София.

ВИСб

Военноисторически сборник. София.

ГСУИФ

Годишник на Софийския университет. Исторически факултет. София

или

Известия на Археологическия институт. София.

ИБИД

Известия на Българското историческо дружество. София.

ИИ

Интердисциплинарни изследвания. София.

инмв

Известия на Народния музей - Варна.

ИПр

Исторически преглед. София.

МПК

Музеи и памстници на културата. София.

HTM

Наука и техника за младежта. София.

CA

Советская археология. Москва

JRGZ

Jahrbuch des Römisch-Germanischen Zentralmuseum. Mainz.

PZ

Prähistorische Zeitschrift. Berlin.

SCIV(A)

Stuelli §i cercetäri de istorie veche §i arheologie. Bucure§ti.

SIA

Slovenskä Archeologia. Nitra.

StP

Studia Praehistorica. Sofia.

ZfA

Zeitschrift für Archäologie. Berlin.

Списък на съкращенията

Tabula Gratulatori

Dr. Daniela Agre (Sofia)

Dr. Docka Aladzova (Sofia)

Dr. Zivko Aladzov (Sofìa)

Prof. Dr. Eva Alram (Wien)

Christina Angelova (Sozopol)

Dr. Ilka Angelova (Targovishte)

Prof. Dr. Stefka Angelova (Sofia)

Smaragda Arvanitidu (Thessaloniki)

Dr. Joanis Aslanis (Athen)

Bogdan Athanassov (Sofia)

Dr. Tiberius Bader (Hochdorf)

Aneta Bakämska (Pernik)

Prof. Dr. Ester Banfy (Budapest)

Dr. Helmut Becker (Beuerberg)

Prof. Dr. Friedrich Begemann (Mainz)

Ing. Kiril Belovski (Sofìa)

Prof. Dr. Önder Bilgi (Istanbul)

Dr. Cvetana Boeva (Sofia)

Diana Borisova (Dobric)

Dr. Anelia Bozkova (Sofia)

Dr. Bistra Bozkova (Sofìa)

Dr. Alla Bujskich (Kiev)

Dr. Gerda von Bülov (Frankfurt)

Cecka Caneva (Sofia)

Dr. Eugen Com§a (Bucare§ti)

Boryana MacCongail (Plovdiv)

Dr. Maria Cicikova (Sofia)

Prof. Dr. Falko Daini (Mainz)

Valentin Debocicki (Kjustendil)

Dr. Petär Delev (Sofia)

Dr. Jean-Paul Demoul (Paris)

Prof. Dr. Bozidar Dimitrov (Sofia)

Todor Dimov (Dobric)

Petar Dimitrov (Sozopol)

Prof. Dr. Ludmila Donceva (Sofia)

Dr. Rajna Draganova (Sofia)

Veselin Draganov (Sofia)

Tamara and Ludger Eckey (Berlin)

Prof. Dr. Armagan Erkanal (Ankara)

Prof. Dr. Hayat Erkanal (Ankara)

Prof. Dr. Nikos Eustatiu (Thessaloniki)

Dr. Mariana Filipova-Marinova (Vania)

Dr. Valeria Fol (Sofia)

Dr. Herwig Friesinger (Wien)

Dr. Gudrun Fuchs-Gomulka (Berlin)

Prof. Dr. Kostas Galis (Komotini)

Dr. Petja Georgieva (Sofia)

Dr. Diana Gergova (Sofia)

Prof. Dr. Ludmil Getov (Sofia)

Dr. Maria Gjurova (Sofia)

Akad. Prof. Vasil Gjuselev (Sofia)

Dr. Alexej Gotsev (Sofia)

Akad. Prof. Dr. Evgeni Golubinski

Prof. Dr. D.V. Grammenos (Thessaloniki)

Dr. Alix Häusel (Berlin)

Prof. Dr. Bernhard Hansel (Berlin)

Prof. Dr. Svend Hansen (Berlin)

Prof. Dr. Andreas Hauptmann (Bochum)

Prof. Dr. Joachim Herrmann (Ferch)

Prof. Dr. Stefan Hiller (Salzburg)

Prof. Dr. Albrecht Hofmann (Mainz)

Dr. Ursula Höckmann (Mainz)

Dr. Tanja Hristova (Sofia)

Dr. Stoilka Ignatova (Pazardjik)

Dr. Välka liceva (Veliко Tärnovo)

Dr. Pavlina Ilieva (Sofia)

Dr. Stefanka Ivanova (Sofia)

Prof. Dr. Albrecht Jockenhövel (Münster)

Prof. Dr. Kiril Jordanov (Sofia)

Prof. Dr. Jordanka Jurukova (Sofia)

Dr. Gergana Kabakcieva (Sofia)

Dr. Zoja Kalmar (Cluj-Napoca)

Petär Kalcev (Stara Zagora)

Prof. Dr. Nandor Kalicz (Budapest)

Prof. Dr. Känco Kàncev (Sofia)

Tatjana Känceva (Nova Zagora)

Prof. Dr. Ivan Karayotov (Burgas)

Dr. Evelina Kelbeceva (Blagoevgrad)

Dr. Imma Kilian-Dirlmeier (Mainz)

Gergana Kleinecke (Wien)

Tamara Korioth-Eckey (Berlin)

Akad. Prof. Dr. Konstantin Kosev (Sofìa)

Dr. Chaido Koukouli-Chryssanthaki (Kavala)

Dr. Alexandra Krenn-Leeb (Wien)

Prof. Dr. Ivelin Kulev (Sofia)

Dr. Ilija Kulov (Blagoevgrd)

Dr. Georgi Kuzmanov (Sofia)

Katja Langamer (Plovdiv)

Jeana Lazarova (Sofia)

Prof. Dr. George Lazarovici (Cluj-Napoca)

Dr. Krasimir Lestakov (Sofia)

Dr. Clemens Lichter (Istanbul)

Dr. Marina Ljakova (Essen)

Prof. Dr. Jens Lüning (Frankfürt)

Dr. Magda Mantu-Lasarovici (Cluj)

Prof. Dr. Josef Maran (Heidelberg)

Velicka Mazanova (Pazardzik)

Dr. Katja Melamed (Sofia)

Dr. Alexandar Mintshcev (Varna)

Rosica Miteva (Shunten)

Dr. Michael Müller-Karpe (Mainz)

Veselina Naceva (Sofia)

Evgenia Najdenova (Orjachovo)

Dr. Iren Nasteva (Skopie)

Dr. Georgi Nechrisov (Sofia)

Prof. Dr. Vasil Nikolov (Sofia)

Dr. Lazar Ninov (Sofia)

Dr. Iskra and Christo Nokovi (Sofia)

Prof. Dr. Maria Novotná (Bratislava)

Prof. Dr. Manfred Oppermann (Halle)

Aich. Ivanka Oraceva (Sofia)

Dr. Atañas Oracev (Sofia)

Prof. Dr. Dintitar Ovcarov (Sofia)

Dr. Ivan Panajotov (Sofia)

Prof. Dr. Angeliki Papasteriou (Thessaloniki)

Prof. Dr. Hermann Parzinger (Berlin)

Prof. Dr. Juraj Pavuk (Nitra)

Dr. Liljana Pernicheva (Sofia)

Prof. Dr. Ernst Pernicka (Stuttgart)

Prof. Dr. Mircea Petrescu-Dimbovita (Ja§)

Dr. Valentin Pletnjov (Varna)

Dr. Ernst Pohl (Bonn)

Prof. Dr. Kazimir Popkonstantinov (VTarnovo)

Dr. Volodja Popov (Russe)

Prof. Dr. Kaiin Porozanov (Sofia)

Dr. Hans Quitta (Berlin)

Dr. Kostadin Rabadziev (Sofia)

Dr. Maria Reho (Sofia)

Prof. Dr. Raso Rashev (Sofia)

Dr. Knut Rassmann (Frankfurt)

Prof. Dr. Pal Razski (Budapest)

Dr. Karl-Friedrich Rittershofer (Frankfurt)

Prof. Dr. Petre Roman (Bucurest)

Dr. Boryana Rousseva (Sofia)

Prof. Dr. Jakob Roodenberg (Leiden)

Prof. Dr. Elisabeth Ruttkay (Wien)

Prof. Dr. Wolfram Schier (Berlin)

Prof. Dr. Helmut Schlichterle (Gaienhofen-Hemmenhofen) Dr. Siegrid Schmitt-Srecker (Mainz) Prof. Dr. Susanne Sievers (Frankfurt) Prof. Dr. Ulrich Sinn (Würzburg) Dr. Nikolaj Sirakov (Sofia) Dr. Svoboda Sirakova (Sofia) Dr. Vladimir Slavchev (Varna) Dr. Ivan Sotirov (Sofia) Dr. Petär Stanev (Veliko Tärnovo) Prof. Dr. Stanislav Stanilov (Sofia) Dr. Peter Stadler (Wien) Prof. Dr. Tanja Stefanovicovä (Bratislava) Dr. Angelika Stirn (Wiesbaden) Dr. Totko Stojanov (Sofia) Dr. Daniela Stoyanova (Sofia) Dr. Vladimir Stoev (Varna) Prof. Dr. Christian Strahm (Freiburg) Prof. Dr. NikolaTasic (Belgrade) Prof. Dr. BibaTerzan (Berlin) Prof. Dr. Spasimir Tonkov (Sofia) Prof. Dr. GerhartTrnka (Wien) Dr. Ludmil Vagalinski (Sofia) Dr. Margarita Vaklinova (Sofia) Dr. Magda Valla (Seres) Ing. Petär Välev (Sofia) Dr. Veselina Vandova (Kjustendil) Dr. Valentina Voi na (Konstanta) Prof. Dr. Alexandru Vulpe (Bucarest) Prof. Dr. Gerhard Weisgerber (Bochum) Dr. Joachim Weißhaar (Bonn) Prof. Dr. Bernhard Weninger (Köln) Prof. Dr. Nikos Xirotiris (Komotini) Prof. Dr. Kiril Yordanov (Sofia) Prof. Dr. Yordan Yordanov (Sofia) Dr. Valeri Yotov (Varna) Petär Zidarov (Tübingen) Dr. Radka Zlateva (Sofia) Prof. Dr. Andreas Zimmerman (Köln)

Henrieta Todorova - friends and coleagues

(images)

1. Y. Boyadziev, H. Todorova and P. Georgieva (Durankulak, 1984)

2. V. Milojcict (Heidelberg)

3. I. Vajsov and V. Ilcheva (Poljanica, 1973)

4. Acad. A. Balevskif, Acad. D. Angelovf and H. Todorova (1980)

5. E.K. Chernysht and N.V. Skakun (Sofia (1974)

6. V.l. Markevicht (Kishinev)

7. H. Hauptmann (Heidelberg)

8. M. Özdogan (Istanbul)

9. K. Melamed (Durankulak, 1975)

10. J. Pavuk and 11. M. Chohadzievt (Gälälbnik, 1983)

12. K. Botov and H. Todorova (Durankulak, 1975)

13. D. Zlatarskit (Dulgopol, 1970)

14. L.Getov wich students (Kabyle, 1980)

15. I. Ivanovt (Goljamo Delchevo, 1969)

16. B. Nikolovt (Vratsa, 1978)

17. M. Avramova and H. Todorova (Duranku­lak, 1988)

18. J.-P. Demoul (Novi Sad, 1982)

19. A. Milchevj H. Todorova, M. Deyanova, Ph. Panayotov, J. Genova, V. Ljubenova, M. Tacheva (Yakimovo, 1960)

20. N. Kalicz, G. Georgievt and H. Todorova (Cologne, 1981)

21. P. Patay and M. Buchwaldek (Plovdiv-Sym-posium, 1978)

22. A. and H. Erkanal and H. Todorova (An­kara, 1986)

23. H. Quitta and H. Todorova (Plovdiv-Sympo-sium, 1978)

24. G. Georgiev,! B. Brucknerj M. Kunchevt (Plovdiv-Symposium, 1978)

25. P. Detevf (Plovdiv-Symposium, 1978)

26. S. Hiller and H. Todorova (1980)

27. H. Todorova, P. Delev and M. Dimitrovf (Stara Zagora, 1978)

28. H. Todorova and M. Cicikova (Plovdiv-Sym­posium, 1978)

29. M. Stefanovich (Blagoevgrad, 2000)

30. M. Reho (Sofia)

31. Ch. Koukouli-Chryssanthaki and G. Alexan-drovt (Karanovo, 1978)

32. H. Todorova and M. Pleslová (Velém, 1977)

33. V. Matsanova (Yunatsite, 2006)

34. V. Pavukovät (Plovdiv-Symposium, 1978)

35. S. Hansen (Pietrele, 2006)

36. E. Pernicka (Troia, 2007)

37. R. Katincharov.t B. Ottawey and E. Com§a (Strandza, 1978)

38. I. Machnik (Plovdiv-Symposium, 1978)

39. S. Pletneva, N.J. MerpertandJ. Herrmann (Sofia, 1976)

40. A. Hausier (Plovdiv-Symposium, 1978)

41. M. Novotnä and L. Fazani (Plovdiv-Sympo­sium, 1978)

42. A. Aspes and B. Novotnyt (Plovdiv-Sympo­sium, 1978)

43. Ch. Shtram (Durankulak, 1986)

44. A. Benact, M|. and Df. Garasanin (Plovdiv-Symposium, 1978)

45. H. Todorova and G. Schwarz (Lüneburger Heide, 1989)

46. M. Totev, N. Jordanova, Y. Youroukova, I. Shtereva (Poganovski Manastir, 2002)

47. E. Com§a (Plovdiv-Symposium, 1978)

48. M. Kanchevt (Nova Zagora 1982)

49. B. Rousseva (Sofia 2000)

50. T. Ivanovt (Razgrad 1980)

51. V Nesheva (Melnik, 2005)

52. D. Dimitrovt (Varna 1980

53. B. Hansel (Monkodonja, 2005)

54. V. Velkovt (1980)

55. B. Bozhkova (2005)

56. M. Chohadzievt (Pernik, 1982)

57. V. Fol (Sofia, 2006)

58. A. Stirn (Wiesbaden, 2006)

59. G. von Bülow (Karasura, 1989)

60. M. Lazarovt (Varna, 1989)

61. H. Müller-Karpe and H. Todorova (Bonn 1979)

62. N. Tasic (Lazise, 1980)

63. G. Lazarovici, I. Aslanis, F. Prendi and H. Todorova (Lazise, 1980)

64. O. Trogmayer, B. Hansel and H. Quitta (Plovdiv-Symposium, 1978)

65. M. Korfmannt (Plovdiv-Symposium, 1978)

66. P. Roman (Plovdiv-Symposium, 1978)

67. I. Motzenbäcker (Tachti, Georgia, 2005)

68. N. Kalizs and P. Raeski (Laase, 1980)

69. E. Shubertt (Lazise, 1980

70. B. Brucknert, E. Chernikh, I. Machnik, N. Xirotiris (Xanti, 198)

71. I. Lichaiclusf and E. Chernikh (1988)

72. G. Lazarovici and M. Mantu (Constanta, 2007)

73. M. Müller-Karpe (Mainz, 2005)

74. F. Begemann (Mainz, 1990)

75. K.-F. Rittershoffer (Frankurt, 2006)

76. F. Daim (Mainz, 2006)

77. H. Parzinger (Siberia, 2006)

78. O. Höckmann (Mainz, 2003)

79. I. Killian-Dierlmeier (Eberbach, 2006)

80. J. Maran (Heidelberg, 2006)

81. S. Sievers (Frankfurt, 2006)

82. M. Korkuti (Tirana, 2000)

83. T. Bader (Hemmingen, 2005)

84. W. Schier (Berlin, 2007)

85. N. Boroffka and S. Hansen (Berlin, 2007)

86. U. Höckmann (Mainz, 2007)

87. N. Benecke and K. Schmidt (Berlin, 2007)

88. R.-M. Gross (Mainz, 2007)

89. Z. Bonias (Berlin, 2005)

90. B. Govedarica (Berlin, 2007)

91. R. Krauß (2006)

92. K. Rassmann (Frankfurt, 2007)

93. A. Gruber and J. Müller (Berlin, 2007)

94. P. Biel (Berlin, 2007)

95. M. Özdogan (Berlin, 2007)

96. A. Hoffmann (Mainz, 2007)

97. Ö. Bilgi (Sinope, 2005)

98. M. Bantelheim (Berlin, 2006)

99. A. Vulpe (Berlin, 2007)

100. H. Todorova and A. Bonev (Kajmenska Chuka, 1994)

101. B. Athanassov (Lemnos, 2005)

102. D. Borisova (Dobrich, 2006)

103. T. Ignatova, I. Aslanis, S. and A. Chohadziev, Y. Boyadziev (Yunacite, 2006)

104. K. Yordanov (Sofia, 2007)

105. I. Kulov, M. Stefanovich and H. Todorova (Kajmenska Chuka, 1994)

106. G. Mavrov and T. Dimov (Durankulak, 2004)

107. K. Dimitrov (Sozopol, 2005)

108. V. Slavchev (Durankulak, 2004)

109. A. Bakämska (Durankulak, 2004)

110. T. Hristova (Sofia, 2007)

111. S. Alcxandrov (Sofia, 2007)

112. V. Nikolov and S. Hiller (Karanovo, 2000)

113. P. Zidarov and Cv. Cvetanski (Duranku­lak, 2004)

114. G. Ganecovski (Vratsa, 2006)

115. G. Ivanov (Sinope, 2005)

Нови данни за неолитизацията на Предна Азия

Харалд Хауптман

New Data About the Neolitization of the Southwest Asia Harald Hauptmann

Tins work présents the lotest investigations on the earìiest Neolithic period in Southwest Asia, the chronology of the period and the process of neolithizalion from the urea of the Fertile Crescent lowards Europe. Some of the sites eive us a picture of a well structured society. The neolithic sculpture and the reliefs on the pillars from the temple in Göbekli Tepe were analysed and présent différent picture from Central Anatolia and Europe, where this cuit sphère is integrated in normal buildings. With dispersion of the new way of living the settled farmers and stock-breeders from Anatolia lowards Southeastern Europe, the new cuits dispersed too, which сап be noticed in the small plastic arts. In the neolithic period this area of Upper Mesopolamia and the slopes ofTaurus Mountains were heavily populated zone, which is the cradle of human civilizulion.

След края на последняя ледников пери­од, на прехода от епохата на ловците и съ-бирачите към епохата на уседналия живот и производством на храни, в предна Азия настъпват дълбоки промени в начина на живот, определящи за човешката история през следващите 12000 години. Постепенно развитието Fia земеделие и одомашняване-то на овце и кози, а по-късно и на говедото, позволяват на формиралите се големи чо-всшки колективн да отсядат за дълго вре-ме на едно място. Новият начин на живот провокира и нов начин на мислене, разви­тието на нови технологии в обработката на камъка и дървото, по-късно и производст-вото на керамични изделия и дори и поз-наването на металите - въведения, конто остават дълбоки следи в социалните и по-литическите структури. Животът на дадена човешка група вече не зависи от успеха на лова, а от труда на всеки един от членовеге и от колективните трудови усилия на цели семейства. Преходът от "присвояваща" към "произвеждаща" икономика е съпроводен от промяна в духовния живот и в нагласата на човека. Възникват разнообразии предс-тави за божества, конто формират нова кул-това система. Новите религиозни предста-ви, наречени още "психоеволюция" личат от промените в сравнение с палеолитната иконография и в масовизирането на изоб­разительное изяви.

Австралийския праисторик В. Гордън Чайлд ьъведе през 1928 г. понятието "Не-олитна революция"- първата революция в историята на човечеството1. За възникване-то на земеделието той се опира на изслед-ванията на Габриел де Мортиле (Gabriel de Morlillel) от 1885 г. и на съветския биолог Николай И. Вавилов, който посочи Юго-западна Азия като центъра, откъдето през ранния холоцен тръгва разпространението на най-ранното земеделие-'.

Днес e установено, че първитс стъпки към новия начин на живот, свързани с един продължителен процес на отсядане, са били направени не в низините наТигър и Ефрат, а в периферията на оазисите, в по-умере-ния в климатично отношение "Плодороден полумесец" - Сирия и Палестина. Именно оттам неолитизацията се разпространява през Мала Азия и Кипър към Егея, а оттам - по протежение на бреговете на Средизем­но море и през Северна Гърция и Балкани-те — към Европа.

Джон Гарстич откри през 1936 г. под раз-валините на библейския Иерихон (Jericho) предкерамичното неолитно селище Тел-ес-Султан (Tell-es-Sultan), без да успее да осъзнае изключителното значение на това

1 CiiiLDE 1У36. '-' Vavilov 19'JG.

W

2*

Обр. I. Olitomi и раннонеолишни обекти от Преднй Лит.

уннкално откритие. Едва изследвания-та па Робърт Брейтууд1 през 1948 г. и Ка-лат Джармо ((hilat Janna) и в Карим Шахир (Кати Shahir) на южните склонове на Загрос (Zagros) в Иракски Кюрдистан и тези на Кат-лип М. Кснпон' в Иерихон слагат началото на гтзследванията на тази епоха. Оттогава до днес са открити етотици подобии ранни селища в един огромш район, обхващащ Сииайския полуостров, Палестина, Среден и Горен Ефрат и стигащ oi проходите на планнппте Таурус и Заг|)ос до Лнатолийс-кото високо плато, Иран и дорп до Западен I [акистан (обр. 1).

^ Braidwood/I Iowe 1900. Kr.nvon 1957.

Вьз основа на периодизация га на Ксип-он (обр. 2)' се нроследяват етапиге на раз-витнето след края на палеолита (предста-вен в Леванта от културата Кебария), през спина лео лита, пред ставен от културите На-туфиен (Matufien) и Хпамиен (Kluamien), към тъй наречения "докерампчен неолит" (Рге-Pottery Neolithic А и В, PPNA и PPNB). Тази периодизация днес е допълнена с фазата на керампчнпя неолит (PPNC). Епохата на предкерамичния неолит обхвата времето между 9500 и 7000 г.пр.Хр., но развитие то се прекъева на много места още през осмото хилядолетие, едно явление, което бе опре-

' Преглед на прпучнапимта у: Calvin 1997; Alkkm hi, kozlowski 1999.

^ КУЛТУРЕН ПЕРИОД

14Сдати (глр.Хр.)

Културен период в Леванта

Района на Урфа Невали Чори (НЧ) Гьобекли Тепе (ГТ)

Чайьоню

Керамичен късен неолит

6900

РЫ

Китопере

Керамика

Предкерамичен ранен неолит А-С



7000

РРМС

^ Меггоа 1е\е\\о\ Гюрчютепе\

сгради с големи стаи

8800

РРЫ В

късен среден ранен

Гюрчютепе II НЧ

НЧ 11/111 Г^псавоъгълни сгради"

сгради с клетъчен план

Паваж Сгради с канали

Сгради със скари

9.500

РРЫ А

НЧ 1

ГГкръгли сгради"

Кръгли сгради ^ Демиркьой Холан Чем и

Кьортик Тепе

Епипалеолит (мезолит)

10200 12500

Натуфиен







Късен Палеолит

15500

Кебария

Вт МегагГф




Обр. 2. Сравнителна хронология на неолитизацията на Предна Азия

Обр. 4. Йерф ел-Ахмар, селище от фаза 2/запад с крыла обществена сграда. Култура Мурейбет,

9500-8700 кал. г.пр.Хр. (по й. ЭЮЫеиг)

Обр. 5. Халап Чеми, фаза /. I. крыла обществена сграда I. PPNA (по Rosenberc, 1999)

делено като " крпзата PPNB ". Дали това се дължи на климатичнп примени, пзчерпва-не на ресурсите или па конфликти, остава въпрос на бъдещите изследвания.

Унивсрситетският проект "Joint Istanbul-Chicago Universities Project" ръководен в пе­риода 1963-1972 г. от Халет Чамбъл (Hakt (Jaтbei) и Робърт И. Брейтууд (Robert J. Braidwood), сложи началото на интензивни теренни изследвания в югоизточната турс-ка провинция Спирт в Диарбекир п около Урфа. Този район се нарича Горна Месо­потамия. Тук бяха открити многобройни раннонеолитни селища, сред конто за раз­копки бе избрано Чайьоню Тепеси (Qayönii Tepesi) северно от Диарбекир. Обектът е раз-положен на брега на р. Богазчай (Bogazcay), приток на р. Тигър. Проучванията, прове-дени между 1964 п 1992 г., ни дават ценна и единствсна за предна Азия представа за структурата на едно раннонеолитно посе­ление (обр. 6)''. Никъде другаде не може да бъде проследено развитието от кръглите каменни ст ради на ловци и събиратели до едно голямо ранноземеделско селище с дп-ференцираиа архитектура.

Многобройните нови разкопки в Горна Месопотамия внесоха същественп измене­ния в първоначалнпте представи за този етап от ранната история на човечеството. Дълбоко врязващите се в Таврус долини на реките Горен Тигър и Горен Ефрат, както и по склоновете на южен Таврус, твърде рано са предоставяли особено благоприятни ус­ловия за уседнал живот: богати извори на пптсйна вода и обилии валежи, съчетани с мек климат. Тук е имало гори от дъбове, шамфъстък и бадеми, както и огромни по­лета с диво просо. Първи са били култиви-рани едрозърнестата пшеница и лещата. Многобройните подходящи за опитомява-не диви животни са били важен източник на протеинп.

От Горна Месопотамия, освен Чайьоню (£аудпй), следва да бъдат споменати още следннте по-важни обекти, конто днес оп­ределят представите ни за разгледаната епоха (обр. 1): Халан Чеми Тепеси (НаПап

'özdocan/Bascelen 1999, 35-63.

Ниво сгради с големи стаи

Ниво клетъчни сгради

I

С града с терацо

Междинно ниво

ОА

:пп

Г 01 =•

О

Гг

П

Сграда с черепи ^

Ниво сгради със скари

ВОЕ

Ниво плет и мазилки

<*в / он0 /

ЯА /

Сграда с плочи

Юм

Обр. 6. Чайъоню. Диаграма на основните фаза на ранпопеоштното селище с по-важните сгради

(по ЬснтмЕЯ 1990)

1п Нопогет Непг\е1а ТоАопта

Обр. 7. Чайьоню, пласт 2.1. Сграда см скарн СНЕ. РР.ХА (но Л/. Sicker-Akman)

Обр. 9. Гыюекли Тепе. Схематичен план на раннонеолитните сутеренни сгради - късен пласт II и по-ранен пласт III (по Schmidt 2004)

7 Özi)(h.an/B.\M.i.lt\ 1999. 25-М.

65-86.

'' st i imi in 199S; 1999; 2000. OziMK.an/bam.tlen 1999, 78-81.

към среден Ефрат, наречен от И. К\вен {]. Conviti) "вторична неолитизация".1" Срещ\ този "левантоцентризъм" днес говорят ре­зултатите от проучванията на Кермез Дере (Qermez Dere) и в Немрик (Nemrik), на южния склон на планината Синяр в Ирак, както и в Халан Чеми, Демиркьой и Кьортик Тепе в полите на Таурус в Югоизточна Турция, ко­нто са протонеолитните предшествениш' на следващия етап в Горна Месопотамия Този район беше удачно наречен от Оливер Оренш (Olivier Aurenche) "Златен триъгъл-ник".11

Първата фаза на ранния неолит (PPNAj наречена Йерихон-Сллтания, започва след 10000 г.пр.Хр. (обр. 2). На този етап възник-ват селища и се забелязва известна регио-нална диференциация на явленията. Не-олитната икономнка си пробива път. Към тази фаза се отнасят Немрик 9 и Кермез Дере (обр. 3), Халан Чеми до Батман (обр. 5), Гьобекли Tepe при Урфа (обр. 10) и дол-ният пласт па Чайьоню. По сприйския сре­ден Ефрат към фазата се отнасят Мурейбет (Mureybet 1), Иерф ел-Ахмар (Jerf el-Alimar) (обр. 4)12 и Тел Абр (Teil Abr). Овалните и кръглп помещения на вкопапите монумен-тални сгради се отлпчават с 2-4 носещи ко­лони в средата и подове тип "терацо". Ка-менни скулптури говорят за едно евентуал-но култово предназначение на тези сградь (храмове

Кермез Дере и Халан Чеми не са времен-ни селища, макар ловът на големи газели и диви прасета да представлява все още ocho-вата на прехраната на населението. Нямазе-меделие, но имажътва на диворастящи жит­ии растения. Вкопапите кръгли помещения са центрове на семеен и племенеи живот с ранни белези на соцнална диференциация. за която говорят каменнптс стели. Усгано-вяваии са далечни контакт: обсидианът о i Халан Чеми e доставян от отдалечените на 100 км находища в Таврус. Тези най-раннп селища имат вече структурата на села.

В някои селища в Израел. катс^ Нети в

'"cai4in 1997.

11 Лскнхснк Ktvi owski 1999. 97. '•' stoui)kuk/aiikk.n 2002. Ai kkn(iit'Kt>zlo\vski 1999. Abb. ü-s.

Cerni Tepesi) в югоизточната турска провин­ция Ьатман (прочувания на университета в Делауеър през 1991-1994 г., водени от М. Розенберг7); Демиркьой Тепеси (Demirköy Терем), водени от Розенберг през 1997 г.; Кьортик Тепе (Körtik Tepe), до Диарбекир. при вливането на р. Батман в Тигър. водени от В. Йозкая (V. Özkaya) през 1990 г. : Невали Чори (Nevati Cori) на р. Кантара Чайи, вли-ваща се в Ефрат (прочувания X. Хаупман4 от университета в Хайделберг през 1983-1991 г.). Последният обект бе залят през 1992 г. от водите на язовир Ататюрк. На 50 км юго-западно от Невали Чори се издига на 800 м височина I ьобекли Тепе (Göbekli Тере)'\ на северната граница между районите Урфа и Харран. От 1995 г. обектът e проучван от Клаус Шмит (А'. Schmidt) от Немския архео­логически институт в Берлин. Други раз­копки се провеждат в равнината Харран на обекта Гюрчютепе (Gürcütepe) в източните покрайнинн на Урфа.

Резултатите от тези проучвания показ-ват, че значението на северната периферия на "Плодородния иолумесец" за неолити-зациоиния процес e било подценявано. До cera, въз основа наданните от Леванта и Па­лестина (главно от Иерихон), се смяташе, че първата крачка към земедслието и живог-новъдството e била стореиа от уседиалото население в района на южен Левант. Този процес e започнал през къснпя Дриас (Dryas lili период, в края на натуфийската култу­ра, около 10500 г.пр.Хр., и си e пробил път през периода Султання (Sultanía), през PPNA (10500-9500 г.пр.Хр.). Д.Е. Бар-Йосеф (D.E. Bar-Yosef) локализира центъра на този про­цес в горскитс планииски зони на Палести­на. Оттам край долината на р. Йордан и по среден Ефрат неолитизацията се била раз-пространила към зоната на предпланинпте на Таурус-Загрос. Лионската школа, от своя страна, локализира първичен център на не-олитизацпя по-скоро в северен Левант, от където тези постижения се разпрострапилп m» редством т.нар. "левантийски коридор"

Обр. IQ. Гъобекяи Тепе, пласт 111. Крыла сутеренна сграда I). поглед от север

ОЬг. 11. Гьобекли Гене, ими in 111. Крыла сграда Обр. 12. Гъобекяи Гене, пласт 111. "Сградатасъс

В. Стела 6 срелеф върху челната страна шиите", стели 2 срелефи върху страничната ни Т-образната глава и върху страничната плоскост в агония ред: диво говедо, лисица и

hi оскост щъркел. Височина над ней кита 3,15 м

4 schmidt 1998, 1999; 2000; 2006; özdogan/Ba$g£len 1999. 78-81.

Xütjtj (Netiv Hagdud) или Гилгал (Gilgal), са mt _ i първите признаци на начално зе-■пклие. конто се откриват и в PPNA в Си-р* с : 5 М\ рсйбет.

В тази начална фаза на неолита, която ■шх да определим като фаза на първите et'-i се срещат по-големи поселения на мес-жжс л встатьчно извори или край реки, къде-V» има терени, подходящи за застрояване. Ш Кесчез Дере или Халан Чеми, на площ •т 5 хсктара, за около 300 год и ни са живе-20-30 фамилии или около 100-200 души. Тез и селища се отнасят към най-големите «г тази епоха.

Гьобекли Тепе, за разлика от споменати-.тлвляна различен тип организира-ш> поселение.14 Неговата особена функция е ■сичертана от местоположението му на 800 ж височина над Харанската равнина, както ■ с монументалноетта на постройките си. Хълмът има диаметър 300 м и височина 15 - най-древния строителен етап III досе-га са разкрити 4 мегалитни сгради с много га\еми размери (обр. 9). Едната е овална, гте - кръгли (обр. 10), а диаметърът им е от 9 до 20 м. В сградите има изправе-нн многобройни монолитни стели, колони :т варовик с Т-образни глави (капители). В сграда В има б такива, подредени в кръг край стените. Върху двете стели в центъ-ра са изобразени в релеф лисици (обр. 13). Половината от откритите близо 43 стели (с височина от 3 до 5 м) носят плоски или ре-лефни изображения, сред конто има змия ioöp. 11), газела и др. Върху една висока 3,12 м стела са изобразени едно над друго ди-внят предшественик на говедото (Auerochs), лисица, птица, а вероятно и заек (обр. 12), а на тясната страна на стелата е изобразен б\ крайни. Особено популярно е изображе-нието на змията, което в Гьобекли тепе се среща постоянно, а на една стела се преп-литат 17 змии.1"'

В третата крыла сграда С е открит уни­кален релеф върху стела: върху челната й плоскост се виждат 5 птици (обр. 14). В ос-новата на стелата се намира високият релеф на едно диво прасе, изобразено много живо­писно (обр. 15), както и част от лисица.

В сграда D бе открит друг забележителен паметник на това триизмерно пластично из-куство, една картина на района около Урфа (обр. 16) заедно с птици, вероятно жерави, стоящи във вода, и тигри. На някои други стели се среща един геометричен символ, който би могъл да бъде емблемата на пле-мето или на селището. Има и изображения на насекоми. Определени видове животни могат да се свържат с определени сгради от Гьобекли Тепе, което навежда на мисълта, че изобразените диви животни биха могли да имат и значението на тотеми. Човешките изображения играят в тази картинна гале-рия второстепенна роля. Само две от стели­те са оформени антропоморфно.

Такива стели са известии и от по-късна-та фаза на Невали Чори.

От изображенията от Гьобекли Тепе личи, че традициите на обществото на лов-ците и събирателите са били все още живи. Очевидно e също, че ритуалното e било не-разделна част от живота в дадена сграда. Изображенията отразяват анималистични-те религиозни представн на едно общест­во, базирано върху лова. Тези изображения могат да бъдат свързани съе света на къс-нопалеолитния човек, какъвто го познава-ме от пещерннте рисунки на франко-канта-брийския културен кръг в Западна Европа. Нашите изображения имат вероятно ша-манистична основа, тъй като дивото прасе, бикът, лисицата, лъвът, газелата, птиците и змиите са животни-символи, чийто особени способности са интересували неолитните шамани - било, за да ги владеят, било, за да им се противопоставят. В големите храмове вероятно са се практикували ритуали, свър­зани с раждане, сватби или смърт, като са били част от живота на племето. На мнение съм, че тези сгради не могат да бъдат ед-нозначно определяни като "храмове". Висо-чинното селище Гьобекли тепе e елитарен център на селищната система на района. Тук e открита и работилница за кремъчни изделия и за производство на каменни скул-птури, така че може да се предположи, че

15 òzdouan/Basgelen 1999, 79, fig. 34.

()ó¡). 15. Гышсьлн lene n tari» HI. Крыла сграда €, скулпщурй na дшо n/iact

OÓj.. /Й / hiHHKAU 1'l'Ili, пни ni III. ЩЫМ

парада l>. пнет ~> i fu■ laiiii m nati .mcficuui.

XaImi Хпхнман

Oóp. II. Гьооепли 'lene, пласт III. А/'ьл/í/ сгра­да С стела 12, с пнищи па (finita на планннскн линОитцчн или у.юпенн с мрем н (?) - релефна и uitijHi. in си не im

332-turistskie-marshruti-i-programmi-na-sredne-i-dolgosrochnuyu-perspektivu-neobhodimoe-resursnoe-infrastrukturnoe-i-kadrovoe-obespechenie.html
3321-nanostrukturirovannie-materiali-dlya-sovremennih-litievih-istochnikov-toka-3-funkcionalnie-nanomateriali-dlya-energetiki.html
332tehnologicheskaya-faza-proekta-a-mnovikov.html
333-dlya-ezhekvartalnogo-otcheta-ne-privoditsya-334-svedeniya-o-formirovanii-i-ob-ispolzovanii-rezervnogo-i-inih-fondov.html
333-konsolidirovannaya-finansovaya-otchetnost-kreditnoj-organizacii-emitenta-za-tri-poslednih-zavershennih-finansovih-goda-ili-za-kazhdij-zavershennij-finansovij-god.html
333-obyazatelstva-emitenta-iz-obespecheniya-predostavlennogo-tretim-licam.html
  • tasks.bystrickaya.ru/22-missionerskaya-deyatelnost-rpc-na-territorii-kostanajskoj-oblasti-demograficheskie-izmeneniya-pravoslavnogo-naseleniya-kraya.html
  • zadachi.bystrickaya.ru/otchet-ne-predstavlyayut-mikroorganizacii-kommercheskie-organizacii-so-srednej-chislennostyu-rabotnikov-za-god-do-15-chelovek-vklyuchitelno-krestyanskie-fermerskie-hozyajstva.html
  • obrazovanie.bystrickaya.ru/programma-elektivnogo-kursa-po-matematike-8-klass.html
  • laboratornaya.bystrickaya.ru/psihologiya-i-pedagogika-2-vidi-i.html
  • otsenki.bystrickaya.ru/severo-zapad-1-rajon-ust-cilemskij-rajon-s-ust-cilma-sever-4-rajona.html
  • lektsiya.bystrickaya.ru/programma-obrazovanie-dlya-vseh-glava-.html
  • zanyatie.bystrickaya.ru/tema-17-organi-nalogovogo-kontrolya-1-razvitie-nalogooblozheniya.html
  • esse.bystrickaya.ru/rabochaya-uchebnaya-programma-disciplini-metodi-izucheniya-kulturi-napravlenie-podgotovki-031400-kulturologiya.html
  • crib.bystrickaya.ru/ivan-drozdov-stranica-5.html
  • essay.bystrickaya.ru/ekologicheskij-monitorin-g-uchebno-metodicheskij-kompleks.html
  • zanyatie.bystrickaya.ru/mezhdunarodnoe-pravo-chast-4.html
  • spur.bystrickaya.ru/laboratoriskih-vezhbi-pravilnik-o-izmenama-i-dopunama-pravilnika-o-nastavnom-planu-i-programu-za-sticae-obrazovaa.html
  • tasks.bystrickaya.ru/26-aprelya-2010-20-marta-2010.html
  • urok.bystrickaya.ru/programma-dlya-postupayushih-na-napravlenie-podgotovki-magistratraturi-220700-avtomatizaciya-tehnologicheskih-processov-i-proizvodstv.html
  • write.bystrickaya.ru/funkcionalnaya-diagnostika.html
  • thescience.bystrickaya.ru/harakteristika-na-uchebnata.html
  • bukva.bystrickaya.ru/shpargalka-po-ukrainskomu-yaziku.html
  • ekzamen.bystrickaya.ru/sobranie-sochinenij-v-pyati-tomah-tom-chetvertij-stranica-4.html
  • reading.bystrickaya.ru/konspekt-uroka-uglevodi-urok-12-13.html
  • znaniya.bystrickaya.ru/rabochaya-programma-osnovi-korporativnogo-upravleniya-rekomenduetsya-dlya-napravleniya-podgotovki.html
  • predmet.bystrickaya.ru/referat-posvyashen-voprosam-tvoya-tema-ne-aerodinamika-vertoletov-eto-aerodinamika-vertolyotov-dlya-togo-chtobi-poznakomitsya-nam-snachala-pridetsya-viyasnit-itak-vertolyot-eto-aerodinamicheskij.html
  • znaniya.bystrickaya.ru/razdel-viii-federalnie-nalogi-statya-zakonodatelstvo-rossijskoj-federacii-o-nalogah-i-sborah-zakonodatelstvo.html
  • knowledge.bystrickaya.ru/mineralnij-sostav-organizma.html
  • composition.bystrickaya.ru/perechen-dokumentov-elektronnoj-biblioteki-stranica-20.html
  • education.bystrickaya.ru/-5-geraklit-efesskij-spirkin-a-g-filosofiya-uchebnik-2-e-izd.html
  • assessments.bystrickaya.ru/doklad-podgotovlen-redakciej-elektronnogo-zhurnala-rabota-s-personalom-podbor-obuchenie-motivaciya.html
  • lektsiya.bystrickaya.ru/pravila-po-ohrane-truda-pri-soderzhanii-i-remonte-zheleznodorozhnogo.html
  • prepodavatel.bystrickaya.ru/trebovaniya-k-tehnicheskim-i-programmnim-sredstvam-rsbm-konkursnaya-dokumentaciya-otkritij-konkurs-172-08-na.html
  • otsenki.bystrickaya.ru/spisok-literaturi-teoriya-statistiki-uchebnik-pod-red-r-a-shmojlovoj-2-e-izd-dop-i-pererab-m-finansi-i-statistika-2002.html
  • tetrad.bystrickaya.ru/vmesto-predisloviya-stranica-11.html
  • control.bystrickaya.ru/chast-vtoraya-koshka-gulyavshaya-sama-po-sebe-risunki-avtora-ml-giz-detskoj-literaturi-1946-31-s-s-il-pervaya.html
  • student.bystrickaya.ru/22-analiz-effektivnoj-pr-kampanii-v-muzikalnoj-industrii-vliyanie-prodyuserskoj-deyatelnosti-reklami-i-pr-na-formirovanie-massovogo-soznaniya.html
  • reading.bystrickaya.ru/komitet-rossijskoj-federacii-po-standartizacii-stranica-16.html
  • lesson.bystrickaya.ru/osnovnaya-obrazovatelnaya-programma-oop-bakalavriata-realizuemaya-vuzom-po-napravleniyu-podgotovki-080100-62-ekonomika-i-profilyu-podgotovki-ekonomika-truda-stranica-3.html
  • student.bystrickaya.ru/10-vid-seriya-tip-forma-i-inie-identifikacionnie-priznaki-cennih-bumag-vid-obligacii.html
  • © bystrickaya.ru
    Мобильный рефератник - для мобильных людей.